Zdr., moq blizka me naso4i kam Vas. Nqmam vazmojnost da se sreshtnem, ne jiveem v Sumen. Az i saprugat mi se razvejdame, imame dashterq na 8 godini. Razbira se pogovorihme s neq zashtoto sled razvoda tq ste jivee s men, a bashta i zaminava da jivee v druga darjava. Problemite zapo4naha, togava kogato i saobshtihme 4e ste se razdelim. Useshtam 4e e qdosana i dvamata se staraem da se 4uvstva dobre, no ne se polu4ava.Strahuvam se 4e tova prodalji dalgo ve4e vtori mesec - predi beshe edno tiho i spokoino dete, a sega se drazni ot nai-malkoto, otgovarq mi s krqsaci, ne jelae da igrae s priqtelkite si. Mnogo sme pritesneni, sega dokato vi pisha i osaznavam 4e naistina trqbva da otidem na psiholog, no ne ni se e slu4valo da pribqgvame do specialisti kato vas i ne znam kakvo da pravq. Zaedno li da otidem s bashta i ? Kak da q uspokoq, kak da se darjim s neq ?

Аз също завърших психология съвсем скоро във ВТУ.Уважавам мнението ви и бих искала да го чуя, макар че имам свое. Как да се справя със своята крайна НЕамбициозност,която обаче не е в
следствие на мързел или безсилие , а може би е породена от ниска самооценка или страх от провал ??? Забелязвам, че хората ме оценят повече от мен самата.

Здравей, Александра. Първо се извинявам за късния отговор и те поздравявам за завършването ти, както и ти пожелавам успешна реализация. Относно въпроса ти - "как да се справиш", донякъде си си отговорила сама... Ние психолозите винаги търсим причините за определено поведение или състояние и ако разпознаваш в себе си ниска самооценка и / или страх от провал, трябва да разбереш защо и кое ги причинява точно при теб. Това е най-добрата насока за търсене, която мога да ти дам, както и това, че трябва да изясниш сама за себе си до къде стигат амбициите ти или какви претенции имаш към себе си. Винаги можеш да споделиш повече информация, чрез формата за контакт или електронната поща, а тъй като това не е първото запитване по темата скоро ще публикувам и статия с практически съвети. Успех и хубав ден !

Здравейте, радвам се има на кого да задам подобни въпроси! Преди няколко месеца станах за първи път майка. Това беше мечтата ми но скоро след прекараните безсънни нощи се почуствах безкрайно уморена.
Съпругат ми ми помаго но това не е достатъчно и се появи напрежение между нас. Какво мога да направя за да преживеем по-лесно тези първи стъпки от родителството? Благодаря ви предварително!

Здравейте, Рени. състоянието, което описвате се нарича "ролеви конфликт" и често срещано при родители, особено ако за първи път имат детенце. Отношенията между партньорите се променят и сякаш отдавайки цялото си внимание върху грижите за бебето им липсва време един за друг, както и лично време и това води до огромно напрежение. Не се лишавайте от нещата, които са Ви били приятни преди и от нещата които сте правили заедно - с времето ще възстановите част от предишните си навици или ще намерите нов ритъм , в който тримата да се чувствате най-добре. Хубаво би било, ако намерите и някой роднина - баба, дядо, леля или др. , на когото да оставяте бебето за малко , за да си починете - те не биха имали нищо против ;) Ако, все пак чувството на умора и неудовлетвореност от отношенията Ви продължи, не се колебайте да се свържите отново с мен. Успех !

За улеснение в момента се изгражда нов сайт, в който ще се обсъждат проблемите на детското психично здраве. Ако проявявате интерес адресът е : www.destki-psiholog.webnode.com В него е описана и опцията за безплатна първа консултация !

Имам бебе на 10 месеца. Сравнително спокойно е но много лесно се плаши дори и от мен, често от движение на ръка или малко по-силен смях - най-обикновени неща. Може ли да направя нещо за да намаля стреса?

Здравейте. Светът на малките деца е доста различен от нашия - звуците, движенията, различни аромати и въобще , както казвате вие "най-обикновените" за нас неща за тях са новост, а понякога и дразнител , към който организмът им се опитва да се адаптира. Тази адаптация може да има и защитен характер и да се прояви като страх, т.е. това което наблюдавате при бебето си е нещо съвсем нормално. Разбира се е добре, доколкото е възможно да избягвате силните звуци и резките движения, или ако забележите че нещо точно определено не се нрави на Вашето дете да го въвеждате постепенно в ежедневието му. Успех !

чувствам празнота може би душевна. как да я преодолея? моля- помогни

Чувството на душевна празнота, понякога е свързано с важно събитие в живота ни, с преживяването на криза...Ето защо е необходимо да се разкрият причините, които предизвикват душевната дисхармония, след което с помощта на психолог да откриете начин за преодоляването на проблема. Ако желаете да направите заявка за консултация моля използвайте Формата за контакт в главното меню.