I keep listening to the news update lecture about receiving boundless online grant applications so I have been looking around for the top site to get one. Could you advise me please, where could i acquire some? abegdbcfdceegddd

Здравейте г-жо Еюбова!За сега нямам възможност да се срещнем лично,но ако вървят нещата така ще се наложи.Детето ми е на 8 години и е втори клас имам големи проблеми с него.Не иска да ходи на училище, не иска да учи и се държи като 5 годишно дете в часовете.Някой учители не я искат в часовете им,защото им проваляла часа.Те казват,че нищо и няма просто е разглезена,но аз виждам,че има някакъв проблем.Развива се по бавно от останалите деца пише по бавно,чете по бавно и възприема материала по бавно.Имаше проблем при раждането и си мисля, че от там се получава всичко това.Моля помогнете ми,ако трябва ще дойда на консултация.

Здравейте, радвам се че ви открих, за сега нямам възможност да се срещна с Вас, за това реших да Ви пиша. От известно време наблюдавах съпруга си и имах странното чувство, че прави нещо скришно от мен. Когато вечер си легнем с детето, го усещах как започва да си чати с някого в другата стая и като вляза в стаята той скрива всичко, а като го попитам с кого си пишеш по това време, той ми отговаряше, че съм луда и си внушавам. Но в един прекрасен момент успях по някакъв начин да вляза в профила му, защото бях сигурна, че нещо става. Останах потресена от съобщенията които прочетох, той е писал "мръсотийки" с негови колежки, даже и с мои приятелки.....нямам думи. Разговаряхме, показах му съобщенията, просто нямаше как да отрече, но ме уверява, че не е имало нищо повече от чатене. Разговарях с някои от дамите, те също отрекоха да е имало сексуален контакт, и действително той е по-нападателния, някои от тях са се вързали на нежните думи,но ме уверяват че е до там. Чувствам се унизена, сравнена със земята и ме е срам от всичко това, той също осъзнава какво е направил и се опитва да изкупи вината си.
Не мога да го превъзмогна това, когато ме докосне, всичките писаници излизат пред очите ми и се отвращавам.
От тогава той е много внимателен с мен, казах му че за мен това е някаква негова мания, зависимост и знам, че като поотихнат нещата пак ще посегне към чата, макар че ме уверява в обратното. Предложих му да посетим психолог, за да можем спокойно да си продължим семейния живот, той ми отказа, уверява ме, че ще забрави за чатенето, но не мога да повярвам, не съм спокойна.
Моля ви дайте ми съвет как да постъпя.
Благодаря предварително

Здравей, Лора. Съжалявам за това, което преживяваш... Сигурно си задаваш постоянно въпроса "защо това се е случило?", но повярвай ми няма еднозначен отговор, а може и никога да не разбереш. Все пак понякога при търсенето на отговор е от полза да насочиш вниманието си към това каква точно е изневярата - секс за една нощ, обикновен чат, възрастова криза ... Всичко, което описваш е резултат на скръбта, която изпитваш към твоят "идеал за семейство-партньор-връзка". Запомни, че връзката ти се променя и трябва да преживееш тази загуба на "ценност". Това не означава, че не можеш да спасиш брака си, означава че той ще бъде различен. Моят съвет е на първо време да се грижиш добре за себе си. Изневярата предизвиква страшни физически реакции - гадене, стомашни неразположения, безсъние, липса на апетит. На този етап се бори за себе си, трябва да си силна в тази битка. Не оставай сама, развличай се, смей се, забавлявай се - имаш право на това, въпреки всичко. Не пренебрегвай и консултацията със специалист по психично здраве. Пази се и успех !

мисля 4е имам голям проблем с залаганията в1в всяк1кав вид имали ле4ение на тази болест защото за мен това е болест и то доста страшна не знам какво да предприема на 26 години сам не искам да си провалям пове4е живота супер озлобен с1м к1м вси4ко и вси4ки прекалено много грешки за толкова малко с1знателен живот не знам какво да предприема ако може да ми дадете някак1в с1вет благодаря предварително

Здравей, Анатоли. Признаването на проблема е добра първа стъпка. Повечето от хората, които "залагат" изпитват затруднения да контролират импулсите си, причините за това са много - желание за разтоварване, необходимост от екстремни преживявания, търсене на "лесна печалба" и др. Всеки човек е различен, причините да залага са различни, от там и това, което действа като терапия при един е твърде вероятно да не подейства при друг. Няма универсален съвет, който да работи. Добре е обаче да си наясно с причините, които те водят до желанието да "заложиш". Добре е и да си наясно какво точно печелиш и какво губиш, когато го правиш и как това се отразява на различни области от живота ти - на физическото ти здраве, какви чувства изпитваш, какво е влиянието върху социалните ти контакти, върху семейството ти...Преди да решиш да промениш поведението си - трябва да си наясно и с последствията, които те чакат и да си готов да ги посрещнеш и приемеш. Пътят е труден и затова е добре да имаш подкрепа на някой, на когото можеш да се довериш. Всеки път, когато изпиташ желание да залагаш и играеш, се опитай да отложиш импулса си с 5, с 10 минути, обади се на приятел - излез на кафе и нека мине още час, силата на импулса ти да залагаш ще намалее, когато опиташ да отложиш желанието си. Разсей се, вместо да прекараш времето си в залагане - спортувай - фитнес или плуване, или дори почистване на дома може да се окаже разтоварващо. Тествай реалността - в мига, в който изпиташ желание да заложиш - представи си как наистина го правиш и в следващият миг губиш парите си, сети се за чувството, което изпитваш в мига на загубата и колко разочарован си в този момент, запомни това чувство и се откажи от залагането. Ако не можеш да устоиш, не се обвинявай - трудно е и трябва да го знаеш, но нека това не е извинение и причина да се откажеш. Човек се учи от грешките си и вярвам, че ще се справиш с това предизвикателство в живота си. Успех !

Здравейте :) Всички ние носим маски – без значение колко сме щастливи, нещастни, бедни, богати, неграмотни, високообразовани, алтруисти или пък самовлюбени... Егото ни е резултат от безброй въздействия, съдържа в себе си много следи от различни хора, трупа опит (не винаги позитивен), но трябва да си го обичаме, защото все пак то си е наше и ни защитава. Опитайте се да не слагате хората под общ знаменател, в това число и себе си. Не ги съдете, както и себе си; дайте си шанс и бъдете щастлива ! Успех !

Здравейте г-жо Еюбова наскоро се опитвах да дефинирам точноите причинители на щастието. Осъзнах че се чувсвам щастлива когато помагам на хората ,но фокусирайки мислите си върху това стигнах до извода че всяка моя постъпка в живота е ръководена единствено от егото, и всъщност истината е че няма истински добри хора ,ами само такива които искат да задоволят поредната си его-потребност. Колкото и да искам да видя хората искренни и добри виждам само маски и роли. Искам да върна нормалния си некритичен поглед над хората и техните отношения. Знам че генералните заключения водят до пропуски затова се опитвам да променя мирогледа си и да спра да анализирам.

Здравейте психолог Еюбова!Вчера ви писах в детския форум.Проблема не е лично с мен самата,макар че ме засяга лично.Съпругът ми е военен.Беше на мисия в Ирак през 2008г.Ипрез февруари т.г. се върна от Афганистан.Беше с момчетата който ги обстрелваха м.г. в Кандахар.Проблема е в това,че като се върна просто това не беше моят съпруг който познавам.Върна се много променен.Започна да живее в свой свят в интернет.Започна да страни както от мен и децата,така и от приятели те си.Неиска да споделя.Сигурна съм че има някакъв проблем свързан с мисията,но немога да разбера какъв точно.Просто неиска да ми каже.Започнаха скандали,даже се стигна до там,че се изнесохме с децата.Из града се говори че и други момчета имат подобен проблем,но никой не казва нищо.Съпругите се страхуват някой да не разбере.Ето защо трябва да ви кажа че и аз съм с псевдоним.Дали знаете нещо.Отчаяна съм.Децата го обичат толкова много.Аз също,но неможе да се живее във вечни скандали.Благодаря за отговора предварително!Приятен ден!

Здравейте, "Ивета". Лично аз не разпологам с информация за психологическото състояние на военослужещите, завърнали се от конкретната мисия. Моят съвет е да се насочите към психолога на съпруга Ви по месторабота и да споделите притесненията си с него/нея. Не само военните мисии, но и въобще отсъствието за дълго време на единият партньор/родител от семейството може да доведе до значително нарушение в отношенията, което да наложи търсенето на специализирана помощ от психолог. Винаги може да споделите повече информация, ако желаете конфиденциалност - използвайте "Формата за контакт" в страничното меню. Успех !