Езикът на тялото и лъжата

 Езикът на тялото и лъжата /реферат` 2006г./

„Ще дойде време, когато в учебните

заведения ще започнат специално да

изучават езика на движенията на

 тялото и неговото значение.”

Алън Пийз

Разпознаването чрез наблюдаване на несловесните жестове, издаващи лъжата, е вероятно едно от най-ценните умения, които човек би могъл да усвои. Винаги, когато казваме за някого, че е чувствителен, че има интуиция или че може да предчувства нещата, ние всъщност имаме предвид способността му да разчита успешно чуждите несловесни знаци и сигнали и да ги сравнява със словесните сигнали на съответните хора.

Езикът на тялото и Лъжата

Един от най-известните трудове посветен на езика на тялото принадлежи на Алън Пийз и Алън Гарнър.

  „Езикът на тялото и скритият смисъл на думите” е преведена на почти всички езици. Това е книга, която ползват не само специалистите, изучаващи поведението на хората, но и всички, които смятат, че общуването е в центъра на всяка дейност. Както личи и от заглавието – книгата е разделена на две части, посветени съответно на невербалното и вербалното общуване. Авторите не само посочват кои са сигналите, издаващи лъжата, но предлагат и упражнения и техники за това как да се лъже успешно !

„Лъжата” като начин на поведение се наблюдава и при животните. Примерите за това са много - тогава когато жертвата маркира определена територия, за да заблуди преследвача; например някои животни и растения приемат форма и цвят на други животни и растения или на предмети, характерни за околната среда, за да се защитават и оцеляват (такива са хамелеонът; някои орхидеи от рода Оrphys). При хората това явление, наричано в биологията „мимикрия” има друг смисъл – промяна в поведението, политическите възгледи и подобни, според условията заради изгода.

 В „Речник по психология” на Норбер Силами , лъжата е определена като осъзнато изопачаване на истината. Според Силами малкото дете, което не различава добре действителното от въображаемото, изопачава истината, но не лъже. Истинската лъжа се появява около 6-7 година и почти винаги представлява маневра, целяща да се избегне някакъв упрек.

          Изследванията в областта на лингвистиката показват, че колкото по-високо стои човек на социалната или на управленската стълбица, толкова по-умело борави той с думите и фразите. Изследванията в сферата на несловесното общуване пък разкриват тясна обратно пропорционална връзка между степента, в която човек владее устното слово, и броя на жестовете, използвани от него при предаване на посланието му. Следователно общественото положение, властта и престижът на даден човек са тясно свързани и с броя на жестовете или на движенията на тялото, които той използва. От тук не е трудно да стигнем и до извода, че повечето политици крият нещо, а някои нагло изопачават истината. Когато искаме да различим искрения от лъжливия политик, езикът на тялото може да ни е от помощ.

          Езикът на тялото си служи с 1000 сигнала във всяка една минута на общуването – самото ни несъзнавано се разкрива чрез телесното поведение. Без значение до каква степен човек умее да контролира себе си, невербалните движения разкриват как той наистина се чувства.

           За първи път терминът „визуална психодиагностика” е въведен от Георгий Щекин през 1989г. Авторът обяснява визуалната психодиагностика като изучаване на хората по техния външен вид и поведение. В своята книга „Визуална психодиагностика” той предлага общ макет на изучаването на човека със средствата на визуалната психодиагностика и други допълнителни методи. Георгий Щекин е първият от специалистите, проучващи езика на тялото, който предупреждава за евентуалните рискове и грешки, които могат да съпътстват различните тълкувания на човешкото поведение.

 Рисковете, свързани с визуалната психодиагностика (според Г.Щекин) са :

• Травмиране на изследваното лице и създаване на негативна отношение към евентуални бъдещи контакти с психолози или кадрови работници;
•  Откритата обратна връзка по резултатите от психодиагностиката представляват насилствено разкриване на проблемите на анкетирания и това може да доведе до непредвидени сривове, засилване на безпокойството , декомпенсация и т.н.;
•  Разпространяването на средствата за интерпретация на визуалните тестове води до снижаване на тяхната диагностична ефективност.

 Улики към разкриването на лъжците:

Когато някой лъже, той прави по-дълги паузи в средата на изречението, дава по-кратки отговори и му трябва повече време, за да започне да говори, отколкото на човек, който просто се притеснява. Просто казано – за да се измисли лъжа е нужно време. 

2.Погледът.

Очите също говорят. Хората обикновено поглеждат нагоре вдясно, за да съчинят отговор, и надолу вдясно, за да изнамерят звуци. Търсим или си припомняме истината, ако отправяме поглед нагоре или надолу вляво. 

Когато говорят неистина, хората жестикулират усилено с ръка и използват „адаптери” – т.е. нервни движения като почесване по тялото или игра с химикалката. 

Обиграният лъжец неизменно се опитва да контролира жестовете си. Според Алън Пийз и Алън Гарнър най-добре се лъже, когато тялото ни не се вижда – например по телефона. 

Необичайните мимики с уста, устни или език са микросигнали за лъжа. Свитите устни са един от симптомите на неискреността. Ако човек ги засмучи навътре, навярно сдържа гнева си. При вътрешно напрежение - устата му пресъхва, облизва устни и преглъща. Това е един от начините използван от китайците при разобличаването на лъжата - при разпит в устата на разпитвания се слагал лъжица суров ориз и ако разпитваният не лъже, то оризът се овлажнявал от физиологично отделяна слюнка, при лъжците поради подтискане от страна на вагусовата нервна система слюнчените жлези не отделяли секрет и оризът оставал сух. 

Точно както пускаме щорите вкъщи, така „затваряме” и телата си, за да не проличат истинските ни чувства. Лъжците често пъхат ръце в джоба, свиват ги в юмрук или ги поставят зад гърба си. Някои държат различни предмети пред тялото си, кръстосват ръце или застават настрани (избягват разговорите тет-а-тет, чрез тялото си). 

Липсата на адекватност между поведение и обстоятелства е знак за неискреност. 

Истинската усмивка преобразява цялото лице. Очите заблестяват, челото се набръчква, веждите и бузите се повдигат, около очите и устните също се образуват бръчици, а ъгълчетата на устата се повдигат нагоре. Тази усмивка се появява изчезва бавно.

При неистинската усмивка не се вижда нищо друго, освен ъгълчетата, които обикновено се извиват надолу. Тази полуусмивка се появява бързо и също така внезапно изчезва от лицето.

Така описаните улики се базират най-вече на наблюдение на външни реакции, друг възможен начин за проверка на достоверността на твърдения е използването на полиграф.

 Апаратни методи за детекция на лъжата

Полиграфът е апаратен метод за детекция на лъжата, чрез регистриране на специфичните сигнали на човешкото тяло. Според проучванията при използването на полиграф точността на резултатите варира от 85% до 93%.

Самото изследване се състои от следните последователни стъпки:

• предтестово интервю
• инструментално изследване
• оценка и анализ на получените данни

Изследването продължава 1-2 часа в зависимост от изследвания случай.

1. Най-много време (45-90 мин.) продължава предтестовото интервю. По време на него се прави следното:

• дават се подробни инструкции за отделните елементи на изследването и се търси потвърждение на изследваното лице, че ги е разбрало;
• посочват се правата на изследваното лице в съответсвие с декларацията за доброволност;
• представя се полиграфа , като се обяснява как работи;
• изслушва се обяснението на лицето по повод на изследвания проблем;
• разглеждат се и се обсъждат въпросите, на които лицето ще отговаря по време на инструменталната част от изследването.

2. По време на инструменталното изследване към лицето се прикрепват сензорните компоненти на полиграфа:

• към горната и долната част на гръдния кош;
• към върховете на пръстите;
• към горната част на ръката.

Сензорите са проектирани и се поставят по начин, който да не предизвиква болка или нараняване на изследваното лице.

 При инструменталното изследване се задават обсъдените и уточнени въпроси, на които лицето да отговаря с „ДА” или „НЕ”.

3. Реакциите се оценяват като се използва съответната методика, като се има предвид и анализа на компютърния алгоритъм.

 Детекторът на лъжата отчита промените във физиологичните параметри на изследваното лице. Чрез него се отчитат реакции, които не винаги се отразяват в поведението и в този смисъл не могат да бъдат забелязани в едно интервю например.

Физиологичните реакции са следните:

• специфична промяна в дихателните движения
• промяна в кожно-галваничното съпротивление
• промяна в кръвното налягане и сърдечния пулс

При необходимост могат да се измерят и други параметри. Промяната във физиологичните параметри, които се отчитат е индивидуална за всяко изследвано лице. При детекцията на лъжата се отчита относително средното ниво на реакция и отклонението от това ниво. Затова и предварителното емоционално състояние на изследваното лице не влияе върху оценката.

Полиграфът със сигурност ще разкрие лъжа, ако изследваното лице знае, че лъже. Известна трудност при изследването представляват една малка група от хора, наричани „социопати”.

В някои случаи изследваното лице съзнателно опитва различни контрамерки с цел да промени резултатите от изследването. Най-често това са движения и контрол на движенията на тялото с цел да се затрудни отчитането на физиологичните реакции. Съществуват и други методи за контрамерки, които са описани подробно в специализираната литература. Като цяло опитите за контрамерки се разпознават, а откриването им еднозначно води до заключението за потвърждаване на подозрението за виновност.

 Детекция на лъжата в България

Днес в България се провеждат специализирани курсове (тренинги) по конкретни насоки на използване на детекцията на лъжата като например при разследване на контрол на наложена пробация, насилие върху непълнолетни и малолетни и др. България е една от малкото европейски страни, в която се използва полиграфът.

Първият курс в България по детекция на лъжата започва през есента на 2005г. Курсът „Съвременни методи за детекция на лъжата” се провежда към Центъра за продължаващо обучение на Нов български университет.

В същото време група учени в Америка работят върху по-съвършена технология за разкриване на измамата. Дженифър Вендемиа става известна с теорията си за проследяване на мозъчните вълни, които показват дали някой лъже или не. Според нея системата отчита с точност от 94 до 100% и е по-добра от съществуващите в момента тестове, които разчитат на сърдечния ритъм и кръвното налягане, дишането и изпотяването. Чрез системата на д-р Вендемиа по лицето и скалпа на тествания се поставят 128 електрода, които провеждат мозъчните вълни. Според Дженифър Вендемиа откритието ще подобри съществуващите детектори, като ги превърне в „четящи мисли машини”.

 Въпреки множеството изследвания, посветени на детекцията на лъжата – апаратните методи все още са приоритет на „научните фантазии” и не могат да бъдат използвани самостоятелно без основният метод за събиране на информация в психологията – НАБЛЮДЕНИЕТО.

  Най-добрият вариант е да се казва истината…

  Литература

•  Пийз,А., Гарнър,А. Езикът на тялото и скритият смисъл на думите. С, 2000.
•  Силами, Н. Речник по психология. Плевен, 1996.
•  Щекин,Г. Визуална психодиагностика. В.Търново, 2004.
•  Регуш,Л., Иванов,Ст., Иванов,М.  Наблюдателността във всекидневното общуване. С, 1994.
•  www.bgpolygraph.org